През изминалата седмица над десет експерти от „Фортис Визио” ЕООД, Фондация „Наука за природата“, Blue Rivers Foundation (Нидерландия), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по рибарство и аквакултури от България се събраха в гр. Калофер за първата работна среща по LIFE проекта: „Опазване на поточния рак с цел възстановяване на речните екосистеми“, с кратко име „Животът на реката“ (101213136 — LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE).

Срещата бележи началото на вдъхновяващо седемгодишно сътрудничество с общата цел за опазването на поточния рак и подобряване състоянието на речните екосистеми в България.

Проектът се координира от „Фортис Визио” ЕООД в партньорство с Фондация „Наука за природата“, Blue Rivers Foundation (Нидерландия), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по рибарство и аквакултури.

По време на срещата екипът посети основни обекти в поречията на р. Тунджа и р. Стряма, където предстои да бъдат изпълнени ключови консервационни дейности в рамките на проекта. Паралелно с теренните посещения партньорите обсъдиха основните цели, предизвикателства и подходи, които ще ръководят работата през първата година — период, критичен за планирането и успешното стартиране на дейностите.

Проектът „Опазване на поточния рак с цел възстановяване на речните екосистеми“ (№ 101213136 — LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE) е финансиран от програма LIFE на Европейския съюз. Той е насочен към опазването на поточния рак (Austropotamobius torrentium), вид с ключово значение за реките в България. Макар и малък по размер, този вид играе незаменима роля в поддържането на баланса в хранителните мрежи, в процесите на естествено самоочистване на реките и като индикатор за доброто им екологично състояние.

В страната над 75% от популациите на поточния рак са във влошено състояние. Основните местообитания на вида са фрагментирани и деградирали под натиска на различни човешки дейности, които променят естествените речни процеси. Един от най-съществените проблеми е наличието на множество изкуствени прегради – малки диги, прагове, тръбни съоръжения и други конструкции, които ограничават движението на водата и на водните организми. Тези прегради изолират популациите на видовете, нарушават миграционните коридори и възпрепятстват естествения транспорт на седименти и хранителни вещества, жизненоважни за функционирането на реките. Замърсяването от селскостопански източници (нитрати, фосфати и др.), заустването на битови и промишлени води допълнително влошават качеството на водата, а климатичните промени засилват този натиск чрез промяна в хидрологичния режим, по-чести екстремни явления, като наводнения, понижаване нивото на кислорода и повишаване на температурата на водата. Ако не бъдат предприети мерки, рисковете за поточния рак, както и за екосистемите и услугите, които те предоставят на местното население, биха били необратими.

Проект „Животът на реката” си поставя амбициозни цели: възстановяване на речната свързаност чрез интегриране на 26 хектара ключови местообитания; увеличаване на числеността на поточния рак до над 10 индивида/100 m² в поне три локации; повишаване на информираността и ангажираността на местните общности и заинтересовани страни; както и укрепване на капацитета и международното сътрудничество в областта на сладководната консервация.

Проектът обхваща шест защитени зони от мрежата Натура 2000: Централен Балкан – буфер (BG0001493), Централен Балкан (BG0000494), Средна гора (BG0001389), Язовир Копринка (BG0000261), Река Стряма (BG0000429) и Река Тунджа 1 (BG0000192).

Срещата се осъществи в рамките на проект „Опазване на поточния рак с цел възстановяване на речните екосистеми“ (№ 101213136 — LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE), съфинансиран от програма LIFE на Европейския съюз.

Изразените в статията възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно позициите на Европейския съюз или на CINEA. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ безвъзмездната помощ (Програма ЛАЙФ), носят отговорност за тях.