ИНСТИТУТ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ
Държавен научен институт – изследователски център в областта на сладководното рибовъдство, звено на Селскостопанската академия.
През изминалата седмица над десет експерти от „Фортис Визио” ЕООД, Фондация „Наука за природата“, Blue Rivers Foundation (Нидерландия), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по рибарство и аквакултури от България се събраха в гр. Калофер за първата работна среща по LIFE проекта: „Опазване на поточния рак с цел възстановяване на речните екосистеми“, с кратко име „Животът на реката“ (101213136 — LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE).
Срещата бележи началото на вдъхновяващо седемгодишно сътрудничество с общата цел за опазването на поточния рак и подобряване състоянието на речните екосистеми в България.
Проектът се координира от „Фортис Визио” ЕООД в партньорство с Фондация „Наука за природата“, Blue Rivers Foundation (Нидерландия), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по рибарство и аквакултури.
По време на срещата екипът посети основни обекти в поречията на р. Тунджа и р. Стряма, където предстои да бъдат изпълнени ключови консервационни дейности в рамките на проекта. Паралелно с теренните посещения партньорите обсъдиха основните цели, предизвикателства и подходи, които ще ръководят работата през първата година — период, критичен за планирането и успешното стартиране на дейностите.
Проектът „Опазване на поточния рак с цел възстановяване на речните екосистеми“ (№ 101213136 — LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE) е финансиран от програма LIFE на Европейския съюз. Той е насочен към опазването на поточния рак (Austropotamobius torrentium), вид с ключово значение за реките в България. Макар и малък по размер, този вид играе незаменима роля в поддържането на баланса в хранителните мрежи, в процесите на естествено самоочистване на реките и като индикатор за доброто им екологично състояние.
В страната над 75% от популациите на поточния рак са във влошено състояние. Основните местообитания на вида са фрагментирани и деградирали под натиска на различни човешки дейности, които променят естествените речни процеси. Един от най-съществените проблеми е наличието на множество изкуствени прегради – малки диги, прагове, тръбни съоръжения и други конструкции, които ограничават движението на водата и на водните организми. Тези прегради изолират популациите на видовете, нарушават миграционните коридори и възпрепятстват естествения транспорт на седименти и хранителни вещества, жизненоважни за функционирането на реките. Замърсяването от селскостопански източници (нитрати, фосфати и др.), заустването на битови и промишлени води допълнително влошават качеството на водата, а климатичните промени засилват този натиск чрез промяна в хидрологичния режим, по-чести екстремни явления, като наводнения, понижаване нивото на кислорода и повишаване на температурата на водата. Ако не бъдат предприети мерки, рисковете за поточния рак, както и за екосистемите и услугите, които те предоставят на местното население, биха били необратими.
Проект „Животът на реката” си поставя амбициозни цели: възстановяване на речната свързаност чрез интегриране на 26 хектара ключови местообитания; увеличаване на числеността на поточния рак до над 10 индивида/100 m² в поне три локации; повишаване на информираността и ангажираността на местните общности и заинтересовани страни; както и укрепване на капацитета и международното сътрудничество в областта на сладководната консервация.
Проектът обхваща шест защитени зони от мрежата Натура 2000: Централен Балкан – буфер (BG0001493), Централен Балкан (BG0000494), Средна гора (BG0001389), Язовир Копринка (BG0000261), Река Стряма (BG0000429) и Река Тунджа 1 (BG0000192).
Срещата се осъществи в рамките на проект „Опазване на поточния рак с цел възстановяване на речните екосистеми“ (№ 101213136 — LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE), съфинансиран от програма LIFE на Европейския съюз.
Изразените в статията възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно позициите на Европейския съюз или на CINEA. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ безвъзмездната помощ (Програма ЛАЙФ), носят отговорност за тях.
Програма за развитие и управление на ИРА Пловдив - 2025-2029
Разработена от
ДОЦ. Д-Р АНГЕЛИНА СТАЙКОВА ИВАНОВА
Институтът по рибарство и аквакултури, Пловдив към Селскостопанска академия, София, обявява конкурс за заемане на академична длъжност главен асистент:
- в област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6.3. Животновъдство.
Начална дата: 10.09.2021 г.
Крайна дата: 10.11.2021 г.
Дата на публикуване във ДВ: 10.09.2021 г.
Почина професор доктор Таня Хубенова, директор на института по рибарство и аквакултури
Централното управление на Селскостопанска академия с дълбоко прискърбие съобщава, че на 9 ноември 2020 г. почина проф. д-р Таня Атанасова Хубенова, директор на Институт по рибарство и аквакултури (ИРА) – Пловдив. Поднасяме искрени съболезнования към научната общност и към всички роднини, близки и приятели на нашия ерудиран колега, изследовател и успешен ръководител на едно от дълголетните и продуктивни научни звена в структурата на Академията.
Проф. д-р Таня Хубенова, завършва през 1987 г. Хумболт университет в Берлин, Германия като дипломиран инженер рибовъд. От 1988 г. е научен работник в Института по сладководно рибовъдство (сега Институт по рибарство и аквакултури) в Пловдив. Докторската си дисертация защитата през 2001 г., а от 2003 г. е ст.н.с. II ст. (сега доцент). От 2007 г. е зам.-директор, а по-късно и директор на ИРА – Пловдив. Основната й квалификация е свързана с оценка на репродуктивните, технологичните и популационни параметри на представители на сладководната ихтио- и астацифауна и устойчивото използване на сладководните водоеми и биологичните ресурси. Автор е на над 80 научни публикации. Ръководител и участник е в разработването на национални и международни проекти. От 2009 г. е хоноруван преподавател по дисциплина „Рибовъдство” на Аграрния факултет в Аграрния университет – Пловдив. Член е на работна група 8 „Рибарство” по външна рибарска политика към МЗХ
Проф. Хубенова е автор на Програмата за управление и развитие на Института по рибарство и аквакултури – Пловдив за периода 2018-2022 г.
Поклон пред светлата й памет!
Мисия
I. Институтът по рибарство и аквакултури, Пловдив е приемник на Института по сладководно рибовъдство, Пловдив (1978 г.) и на създадения през 1952 г. Научен рибностопански институт по сладките води, София. Мисията на института е свързана с провеждане на научноизследователска, приложна и обслужваща дейност в областта на рибарството и аквакултурата в съответствие с националните и европейските приоритети на сектор „Рибарство”.
Стратегически направления
ІІ. Стратегически направления на научни изследвания
•поддържане и развитие на генофонд от стопански видове хидробионти и развъдно-подобрителна дейност с тях
•разработване и усъвършенстване на системи и методи за репродукция и отглеждане на традиционни и нови видове хидробионти; здравен статус и благоденствие
•комплексни мониторингови изследвания на водоеми в страната с оглед на пригодността им за рибностопанско използване и опазване на околната среда. •разработване на система за оценка качество на месото на основни и перспективни хидробионти, обект на аквакултурата
•разработване на интегрирани и биологични методи и системи за отглеждане на традиционни и нови видове хидробионти.
Научно обслужване и приложна дейност
ІІІ. Продукти и услуги, които се предлагат: технологии за размножаване и отглеждане на традиционни и нови за сладководната аквакултура хидробионти; консултантска и информационна дейност; изготвяне на експертни оценки и становища; мониторингови изследвания на различен тип водоеми; извършване на специализирани анализи на вода; изготвяне на технологични планове и програми; предлага качествени личинки, малки рибки и зарибителен материал от основните топловодни видове риба.
ИНСТИТУТ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ
предлага укрепнали личинки от европейски сом, бял амур, толстолб и шаран с гарантирано качество и произход. За заявки и повече информация на тел:
032 / 95 60 33; 032 / 95 60 31; 0896 77 98 92; 0895 49 52 21.